Боже! 

Страх ме е...

Рисувам сенки в светлината

А слънцето е мъртво!

Слънцето е мъртво, Господи!

Рисувам сенки в тъмнината

и Грача!

слънцето само е залязло и пак ще има изгрев:)

накара ме да си спомня една поема - "Сказание за дъщерята на планината". Там боговете решили да унищожат хората, като издигнали стена, която заслонила слънцето и настъпил мрак. Тогава Тангра изпратил "Грача" послската врана, с двамата му сина да разрушат стената и спасят хората. Затова да грачим и да прогоним мрака.

Лек и усмихнат ден!

Слънцето не е мъртво! Ние сме по-силни от страха и болката! Прегръщам те!

Това са само сънища. Нали.

Успокой се , усмихни се , всичко ще е наред, ВЯРВАЙ!

не е страшен. Без него как щяхме да знаем какво е светлината?

Студът ще ми е баща,ноща ще ми е майка(със слънцето воюва,вечно губи а душите ни с покой дарява)...аз ще съм мъгла...за да те спася!Ще дойда нежно и ще те обгърна ще те скрия за да не те гори....от вътре и ще си мълча,защото съм мъгла.Лъжи от огледалото ако ли пък бликнат,студът ми е баща ще го разцепи,майка ми-ноща писъка на кварца ще поеме и тишина ще ти дари...до сутринта....а аз вече ще съм капка от роса....за да те даря със свежестта....А ти!? Да бягаш....къде и колко? Все по земята ще вървиш...и аз пак ще те спася защото съм мъгла!!!!