Мислите ми бягат по своите прекръстосващи се потоци...
Няма динамика... почти никаква....а релсите са просто опит да се правим, че живеем по правилата (не! няма да доживея до смърт на цигарена основа :)), същата цел, впрочем имат книгата за лицата (с или без ГМО), пощата с G точката (която преиначих в служебен образ на безумието) и тръбата (не знам доколко моя или ваша)... Сега му е времето за протести, очеизвадно, т.к. няма особен смисъл в тях..., но поне ти губят времето в достатъчен аспект, за да се чувстваш достойно социално ангажиран - теми много...., за да не би в някаква точка от пространство - времето да се замислиш наистина за себе си и да заболи....
Всъщност щях да пиша за една спасена лястовица.... може би да завъртя нещата около свободата /каквото и да значи това/, но някак не ми се получи, умора вероятно.... to be continued....
Щях да пиша за Прага, не за друго, а защото пия  последната капка Бехеровка /с жълт етикет, пише since 1807 и Original/, искаше ми се да е с тоник, но уви нямаше сутринта на бутката с цигарите пред входа.... Навън е нещо като пролет.... и Слава Богу! не е пражка пролет.... Какво помня от Прага? - една стара катедрала, един изпросен концерт и една сбъдната от други идея /другите имат свойството да сбъдват собствените ти идеи, личен опит/.... имам страх от ескалатори, така че всичките спомени се сливат в един - ужас от метрата....и спасение от ужаса - горе, в бункера за хора....
Трябваше да е разказ за свободата...

,,...bunker za hora.,, ... :(