Постинг
18.11.2012 19:18 -
Ден Х
Събудих се… в редовния час – около 4 и половина сутринта, понякога имам чувството, че ме буди някоя звезда, иначе не мога да си обясня как моят биологичен часовник си е изработил точно този привършек на мелатонин. Т.к. имам безумния навик да спя на отворен прозорец, дори зимата – в стаята е както винаги студено, мирише малко на пушек и повече на мъгла… крушката е светната, лаптопът – заспал, а на прозореца, както винаги ме гледа точно определен гълъб и ме чака за закуска. По неизвестни за мен чисто несъзнавани причини, считам че това е моя гълъб, като че ли нещо на този свят /живо/ може да е наистина твое и съответно по също толкова несъзнателни причини започвам идиотски да гукам в 4 и половина сутринта… (Откакто ми обясниха, че гълъбите умирали масово от дъвки по човките, отдавна вече изхвърлям дъвката в специална обвивка (без надпис „не е за гълъби”, въпреки че й това ми беше хрумнало), или просто чинно си я гълтам… ). Та гледаме се и си гукаме с гълъба, в който имам 120% убеждение, че е мъжки, иначе защо да идва на точно моя прозорец. Нахраних го, само защото ми липсва котка и събудих лаптопа, ей така по навик… Последва ритуала на „гледам Панорамата” и пуша цигара на прозореца, правейки план – график, кое все пак няма да успея да свърша за деня, а всъщност зяпам човешкия и котешкия поток долу… В този ред на мисли, считам напълно, че базичните потребности на котките „долу” са значително по-стабилно подсигурени от средата, отколкото на хората, т.е. наоколо има достатъчно по количество и качество заведения за хранене на котки, така че въпросните четириноги тук са със значително по-загладен косъм от останалите себеподобни другаде, което не би могло да се каже за хората. Тук имено се водят цели сутрешни борби за територии, условията са перфектни – има къде да спиш – под двигателите на колите и какво да ядеш – казаните са пълни с манджа, а емоционалните потребности просто... цепят мрака. Общо взето, всеки ден яденето се преразпределя – котките оглозгват откритата храна /съседите, откакто научиха от моя милост, че четириногите измират от илеус, ако кремвиршът не е обелен, чинно го белят и после го изхвърлят в кофата/, а затворените торбички са за уличните бедняци – имам доста милостиви съседи, както се подразбира. Моят гълъб, обаче, редовно пикира над човешкото и котешкото съсловие и изчезва нанякъде в мрака - времето на чакане на първите слънчеви лъчи… Тогава, някой се провиква „помощ”, вероятно за да се убеди, че този изконен общочовешки код не действа, ама никога! Този човек ми е познат, почти съсед, живее „някъде наоколо” и е „кукувицата” на махалата. Може да се чуе само сутрин и то при насочено внимателно търсене… Ежедневно „кукувицата” се изправя точно пред лампата под прозореца, провиква се „помоЩ”, естествено, никой не реагира, дори и котките наоколо и после изчезва, подобно на „моя гълъб”, т.е. часът е пет и половина… Винаги ме е изненадвала странната незабележимост на някои хора, като в онзи опит с ходещата маймуна и броенето (събрали 10 човека, дали им топка и ги накарали внимателно да броят колко пъти си подават топката, в края на опита ги попитали: колко пъти беше хвърлена топката? – ми 29 пъти, - супер?, а видяхте ли маймуната, която току що мина между вас? – каква маймуна?)… Дълбоко вярвам, че причината е в странния код „помощ”… Иначе, „кукувицата” си заслужава по няколко основни причини: 1. Облечен е в изтупан костюм (доколкото се вижда на нощната лампа) 2. Има точността на швейцарски часовник… Все си задавам глупавия въпрос какво всъщност кара някого да прави подобни експерименти със себе си и хората/котките наоколо… Дълго време смятах, че е просто луд т.е. психопатичен типаж и даже известно време ме беше страх да се показвам през прозореца, после установих, че той просто не гледа моя прозорец, така че оттам насетне си зяпам на воля. Мислех си, че все пак някой някъде познава този човек, и имайки предвид, че наоколо има нон – стоп, аз нали съм любопитко се престраших да попитам – оказа се, че там нямат идея, че моята „кукувица” съществува, хъката – мъката – измъъъкнах се от ситуацията, малко преди да ме помислят за луда. Пробвах при махленските клюкарки – абе, така и така, кой е този, който….. Отговорът-че кой, който…? Тактически, тогава вече започнах да се замислям, дали пък аз…такова…нещо-не – съм – изкукала…хипногонни халюцинации… докато най – сетне не намерих още един ранобудник, който ме осведоми, че миражът/халюцинацията ми е истинска…т.е. не е никаква халюцинация… ОК… Историята на „кукувицата” се оказа интересна, тематично погледнато доста по-интересна от очакваното, но не е в това въпроса. Всьо таки – той съществува в пет и половина, невидим за всички останали, освен за двама, това е изумителното.
Вероятно просто всички тук са свикнали, както са свикнали да си пускат водата, без да се замислят, а аз съм нещо, като „пришълец” на тавана, така че за мен е станал забележим…Един ден, дори се престраших да се провикна „Здрааааасти”, не че имаше каквато и да е било реакция от отсрещната страна…, поне различна от обичайното – изчезвам в мрака…
После, ами после… се появява шума на колите, знак, че градът е пред събуждане и доказателство на тезата, че ако в ден първи слънцето изгрее и ако в ден Х+1 изгрее пак, то в ден Х също ще изгрее, а днес е, както винаги, ден Х и нищо особено не се очаква да се случи… ако обаче, то, особеното, се случи, ще е така маскирано, че едва ли някой ще го забележи, поне докато не установи, че има нужда от него.
Търсене
Блогрол
1. Любим линк
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Читанка
6. e-bookbg
7. neurology
8. free e-books
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Читанка
6. e-bookbg
7. neurology
8. free e-books
