Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2014 17:30 - ***
Автор: bbfn Категория: Други   
Прочетен: 4389 Коментари: 6 Гласове:
6



 Една приятелка ме помоли – „напиши ми,разкажи ми,обясни ми онова чувство гадното-системния тормоз на човека,който обичаш”….

-          едва ли ще се справя, скъпа, няма как, разбери ме, нямам муза, влюбена съм – може би затова, но ще опитам!

 

Мисля си, човек дълбоко, дълбоко в себе си е нещо двойнствено – нещо, симбиотично, нещо като добро и зло в едно, някаква дълбока тиня, от която понякога растат цветя, никнат сякаш изпод нищото на тинята, а всъщност точно в тинята…

 

Представи си едно малко момче, стоящо в ъгъла, някъде по-далеч от шизофренната си майка, всред поредната й криза, едно малко момче, което се страхува в ъгъла от онова То, което би трябвало, естествено би било да го прегърне… Момчето дори не подава ръце, просто стои и наблюдава… чака… не разбира, но усеща, усеща не друго, а че нещо дълбоко не е наред, взира се в себе си и изпитва вина, огромна вина, която го мачка, смазва, пресушава – пред него е То – едно същество, което естествено обича и мрази наведнъж и тези двете се обединяват, те са едновременни, вплетени оттук насетне през целия му живот, вървящи ръка за ръка, в компромис, патологична симбиоза на чувствата, оттук насетне то се научава да обича така, още по-зле… то се научава и да мрази така…, обещавайки си, че никога, ама никога няма да обича и мрази така…

И оцелява, това е начина… понякога това е единствения начин, другите са може би отвратителни, другите може би не бива да се живеят… и все пак като всяко друго същество се стреми към обич или поне приемане, такова каквото е…

 

И това свряно в ъгъла дете-мъж попада на мен, на теб, на някоя… някоя, която съвсем не е живяла така, някоя, която без да иска и все пак искайки дълбоко в себе си, успява да излъже, някоя от малкото, но и онази, която остава… Тази същата, обаче, не разбира, а и е дълбоко пазена от разбирането за всичкото онова, което се е случило вътре в него, някоя, която момчето-мъж обича досущ така, както е научено - да обича и мрази наведнъж…, някоя, към която изпитва смътна, дълбока вина… Но тази, която остава, е и тази, която обича, обича нещо в него, което той е и което тя си представя, че е… и така минават години…всеки, Той и Тя, попива своята вина, обич, страх и омраза, всеки се научава да живее и оцелява така…

И тогава вечер, късно, когато са двамата и усещат, че всеки от тях дава по нещо на другия, но някак повече иска да вземе, тогава се случва онова сконфузното, недоизказаното, смътното, мълчаливото-скандално-злобно преди сън… а сутрините са просто начала на нови дни…




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Това е нетърпимост към другия, к...
30.10.2014 00:01
Това е нетърпимост към другия, който е по- добър. Тормозещият така издига себе си на по-високо стъпало. Той е един човек с комплекси, които не иска да признае. Да изтезаваш психически другия е своего рода мазохизъм. Може да се приеме и тезата и за т. нар. ,,вампири,, , които пият енергията на околните. Ако околните са по-слаби физически и психически, стават енергийни източници. Спасението е да си намериш някаква енергийна защита, някакво свое местенце - далеч от него, даже да не споделяте едно легло - ще е най-добре. Молитвата също е начин за спасение. Но трябват и конкретни действия.
цитирай
2. bbfn - ..........
30.10.2014 06:30
... е да, но "комплексите" са всъщност вик за помощ, дълбока болка, разкъсване...
Добър - лош са само естетически категории, човек е едновременно добър и лош, ин и ян, някъде между бялото и черното... ако имаш първична рана е естествено да реагираш като ранено животно, а раненото животно най-често бива естествено изхвърляно, като пречещо, агресивно и пр. Още по-естествено е то, същото, да се защити, целият свят да е в черни краски, всичко, което му причинява допълнителна болка да е враг... И ето обичта и омразата вървят ръка за ръка, защото тук болката е от липса, от първична липса на любов и приемане... а ако врагът и то дълги години са били в симбиоза, поне на повърхността и изведнъж някой от тях е осъзнал какво се случва??? Кое боли повече? - да осъзнаеш, че човека до теб, с който си живял не е реално човека, а неговата болка... Или да осъзнаеш, че обичаш и мразиш едновременно, защото тогава, когато му е било времето да ти дадат естествена любов и приемане не си ги получил, че си кастриран, болен и през това пречупваш цялото си усещане за реалност?
Е, не е лесно приемането... но ако се случи е още по-голяма болка, нали?
цитирай
3. injir - Да, така е. Но така изтезаваш себе ...
28.07.2015 09:45
Да , така е. Но така изтезаваш себе си.
цитирай
4. bbfn - ...
28.07.2015 20:04
още в мига, в който си се допрял, в който смътно емоционално си разбрал, си започнал да изтезаваш себе си, че дори и по-рано... тези неща се усещат първично, инстинктивно... да избереш да останеш си е избор, обаче, имало е за теб самия някакъв смисъл... и пак имаш избор - да си тръгнеш (въпреки всичко) или да не си тръгнеш (въпреки всичко)... да търсиш обяснение така означава, че първично си избрал да останеш... и тогава конкретният въпрос е: да останеш в ролята на жертвата или не, т.е. да останеш поради дълбокия си мазохизъм или да останеш поради нещо друго, заложено в теб и в тази връзка... Ако си избрал първото - значи изтезанието ти носи някакъв тип наслада (просто два страни на една и съща монета, тогава какво значи изтезание?), ако си избрал да останеш, поради някаква друга причина, твой собствен смисъл, тогава какво общо има с изтезание?
цитирай
5. injir - И ти - какво избра?
28.07.2015 21:25
И ти - какво избра?
цитирай
6. bbfn - :)
28.07.2015 21:34
честно казано ... съвсем друга ситуация...
цитирай
7. injir - E, добре. Защото се притесних за ...
28.07.2015 22:48
E,добре. Защото се притесних за теб.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bbfn
Категория: Други
Прочетен: 288363
Постинги: 88
Коментари: 303
Гласове: 2040
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031