Защо? – дава сила

Защо? – това е част от мен

Защо? – това е не просто част от мен, много по-глобално е, то е част от всяко живо и неживо, то е самото живо и неживо, хилядите Вселени, които ежемигово се раждат в търсенето на нещо

Защо? – кара ме да чувствам, да разбирам, да усещам другите, дава ми тъгата и очите на лисицата, кара ме да усещам първичния страх и еуфорията от него, да откривам смисъл, емоционално, смътно да вплитам Дявола в Бога и Бога в Дявола, дава ми емоционалното насищане, от което имам нужда и като че ли иначе би съществувала само скуката, само празните думи от прочетеното, неизживяното

Защо? – кара ме да усетя раждането си и разрушението си и това, че е едно, че е имало смисъл, че винаги ще има смисъл за мен и в мен.

И все пак:

-          страха

-          разбиването

-          силната страст към нещо, което никога няма да завърша

-          пренебрегването на всичко останало в името на това, люшкането

-          разочарованието, че няма пътека, че всеки е писал, но дори и при докосването – не е описал, избягал е в празни думи и теории

-          страха, че ако все пак намеря онова (а аз даже не знам кое точно) светът ще се срути за мен самата, вече няма да има смисъл

-          страстта ми към самия път, а не към успехите по пътя (наученото)

-          странното неверие, недоверие, което се породи от всичкото това, вината, че избирам нещо от егоистичната си страст (ами ако съдбата, истинската причина да се родя не е тази)

-          странната амбивалентност на гледната ми точка, липсата на граница между добро и лошо и в крайна сметка опитите ми да вися на ръба, само и само, за да го усетя и изуча

-          невъзможността да споделя, даже с най-близките си хора тези усещания, поради осъзнаването, че са ненормални, донякъде деструктивни, страха, че дори и те няма да ме приемат и опитите ми да надлъгвам и тях и себе си.