Всичко започна с една случайна среща, среща в края на един сън…
-        Вярвате ли в дизайна, в математическия дизайн на нещата, в интелигетното начало, в началата въобще
-        Мълчах, мълчанието е комедията…. Едно о...

 „Колко несправедливост има по този свят…. Колко…“ – си мислеше той, докато драскаше на листчето хартия сметките. „Значи така – толкоз за тока, толкоз за водата, телефона, нета…“ А...

 Маминка пее, консервирана от времето, като че ли на една и съща възраст винаги, някъде около 50-те, някъде след средата на живота, пее кристално чисто, прозорците на стъклата звънят, пее високо, кънти… пее песни, които никой вече...

 Там някъде e може би разковничето на осъзнаването на демоните и ангелите, дали извеждането на нещото, което сме наистина.
Защо? – дава сила
Защо? – това е част от мен

 Една приятелка ме помоли – „напиши ми,разкажи ми,обясни ми онова чувство гадното-системния тормоз на човека,който обичаш”….
-          едва ли ще се справя, скъпа, няма как, разбери ме, нямам муза, влюбена съм ...

 Обичам я, дори сега....
Обичах я, при всяко нейно връщане и стотици пъти повече, когато си тръгваше от мен... Обичах ударите на токчетата по асфалта, отварянето на вратата, нейното извинително "Обичам те", изкуствените сълзи в очите, пос...

 Вървях по пътеката...
Беше юли, края на юли... а миришеше на есен, есента се пропиваше тихичко в почвата, в портокаловото на вечерното слънце, понасяше се с бриза във въздуха...
Вървях по пътеката...

 Видя ли?
От посаденото 
            поникнаха цветя,

Разкажи ми
 
За вятъра в дланите

  И заживя забързано, нямаше никакво време да се огледа, да помисли, просто рамката на живота се блъскаше в ритъма на ума и ставаше все по-добър и по-добър в онова, което правеше…
Построи цяла своя империя, ей така забързано, без...

 Седеше до огъня и се взираше, оставяйки мислите си на течението, в онази посока, отвъд посоките, където минало и бъдеще се сливат, равноотдалечени и едно цяло – като че ли проекции на безкрайните възможности, които губиш с избора ...

 Мимишката беше циганин, от ония най-черните цигани и жена му беше същата, но не им пукаше от това.
Животът на Мимишката беше борба за хляба, безкрайна почти колкото същия този хляб, а когато и хляб нямаше – имаше картофи.
Беше и...

Уморих се...
не от бързане...
-от мълчания...

 Бяха казали, че унижението боли – имаше време, когато това предизвикваше просто усмивка – връщаш си и толкова… тогава душевните неща не значеха много, може би освен любовта, но тя е друго нещо, все пак, съвсем друго н...

 „... Всичко започна с една шега. Помня го, сякаш беше вчера. Попитах я какво би направила, за да докаже своята любов. Тя ми отвърна, че би направила всичко. Тогава аз се усмихнах и тя също се усмихна. Колко безразсъдни сме били.
...