Блогът на bbfn :: Мостът на Айнщайн - Розен. Що е то красотата?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.03.2010 18:10 - Мостът на Айнщайн - Розен. Що е то красотата?

Автор: bbfn Категория: Други

Прочетен: 7643 Коментари: 2 Гласове:

Изкълчих си крака, факт, който ме принуди да се озова в 3 и половина вкъщи, сама с котката.
В забавен каданс се сетих за експеримента на Шрьодингер, който в общи линии има две интерпретации - аз си харесвам класиката с живо - мъртвата котка и елементарния "динамит", в чест на бебетата на Хокинг и прочутата неопределеност... (Що се отнася до котката, повярвайте, така ми се иска в момента моята да е полу-жива, при константна невъзможност да ми дере бинтовете на болния крак)... Логиката ме поведе към старата идилия на черните дупки, малко ги позавъртях в пространството, взеха да излъчват... Прокарах всеизвестните линийки на Пенроуз, ей така наужким, и се озовах пред моста на Айнщайн - Розен... Така де, срамота!, да не стане дума за белите дупки. Какво са белите дупки - противоположност на черните керови дупки, при инвертирано време (класика).
Към тази словесна салата ще прибавя щипка теория на мехурчестата вселена, ей така вместо сол...
И стигам до двата варианта за "другите Вселени" (манджата с грозде е хубаво нещо, собствен опит), нашата въртяща се керова черна дупка може да създаде два "типа" нови вселени:
1. едни други вселени, които нямат нищо общо с нашата (стоп на романтиката)
2. едни други вселени, вариации на нашата си собствена, но в други епохи (време). - Машината на времето. Значи, катурвам се, при добре подбрана траектория, през керовата дупка, в точно онзи ъгъл, който не би ми позволил да попадна в сингулярност, т.е. да се хвана в капана на хоризонта на събитията и се озовавам лице в лице със себе си, преди самия експеримент. Най-сетне да видя истинския си образ, извън огледалата... Какво ми рисува съзнанието - шаш и паника! Все пак, едно е да кажеш, че снимките и огледалата са гадна работа, друго е - да се видиш такъв, какъвто си!
Към словестната салата, вместо оцет, прибавям малко асиметрия и теория на хаоса. Така... на всички е ясно, че живите системи съществуват, благодарение на вероятността за адаптация, която ги кара да бъдат вечно на субмаксимално равнище на функциониране в дадена среда, емпирично прост закон!, иначе казано, средата е променлива величина, вследствие на което, адаптацията към конкретните условия на средата никога не следва да бъде пълна... Жизнеността на даден вид, зависи от намирането на "златната среда" между адаптацията и нейния опонент в конкретните условия на средата, всяко приближаване към двете крайности води до загуба на живото - години(минути/секунди) за дадения вид, като цяло. Още повече, всяко увеличение на симетрията, т.е. на реда, в конкретния организъм е знак за приближаване към смъртта , и обратно всяко увеличение на асиметрията над изначалната асиметрия, т.е. на хаоса в системата, също води до преждевременна смърт. И пак да се върна към красивото/грозното в образа. Замислям се, кое е идеалът за красота в т.н. ни колективно несъзнавано? Да, знам, че красотата е естетическа категория! Но тук търся научното обяснение на това, което ще видя in vivo през моста... Оказва се, че приемаме за красиво точно онова ниво на субмаксимална симетрия/асиметрия, за която говорех по-горе, ерго най-красиви са онези индивиди в популацията, които имат най-голяма вероятност да преживеят...

P.S. Обяснение: това е игра... прост лабиринт и асоциации... Постът е стар, но ми се искаше отново да поиграя с вас!

Нагоре