Навън е кучешки студ, студа на Кайн, преди стъкълцето в окото… Студа на умората, преди Герда да осъзнае липсата на Кайн… един такъв съвършен слънчев ноемврийски студ, който прочиства мислите до степен да (не)мислиш за него….

Всъщност се възхищавам на гледката, извън нея, във вероятно единствената free утрин за седмицата, месеца и годината… много заета жена… много …

Прехвърлям случилото се и огромния списък на „неслучилото се”, с неговите кавички, опит за рационално (въз)действие в живота…

А хората през прозореца преминават като точици по улиците, едни такива забързани (студено е, а слънцето лъже ли, лъже)…

Та – пътувах много…, смях се много… малко наизуст, губих се по летищата (запазена марка, мразя да чета табели)… озовавах се, почти без да искам, на прекрасни места, които оценявах постфактум (като всички)…

Записах се да уча това, което винаги съм искала да уча, само поради ровичкането, може би съм несъзнателно просто добър човек и туй то… (няма отърване от „прост и добър човек”)…

Не спрях да пиша многоточия в края на изреченията… т.е. никакво духовно развитие… „Нищо ново под дъгата, освен локвите”…

И след всичко това, в наличната (ужким) подреденост на „света” изведнъж се озовах в ново море, нов коловоз и нов живот… точно преди началото на зимата…

Интересен нов живот ти желая!

може би, обединителен образ Кайн/Авел, Кай/Герда... и всичкото това на "Изток от Рая" и малко на Север (понякога)
оставих го така - Библейско - Андерсенски
Кайн е бил вечно пътуващ, не за друго...

Честита промяна!